Какво влияе на запечатването и на достоверността им
Снимка: Guliver / Getty
Сигурно всеки си спомня как е отишъл в първи клас. Много имат какво да разкажат за преживяванията в детската градина.
А преди това?
От каква възраст децата започват да си спомнят какво се е случвало
„Имам ясни спомени от 9 месеца, помня случки, когато съм бил на две и три години, но някои училищни спомени ми се губят “, казва Дария. - Спомням си как на 9 месеца си изцапах гащите. Мама ме заведе да ме измие. Докато тя минаваше покрай огледалото, разбрах, че съм аз. Сякаш съзнанието се включи.
Мислех си: „трябва да го запомня“. И си спомних образа, карираната риза, краката, усещането, че топла вода докосва палеца...”
„Все още си спомням първия път, когато ме заведоха на детска градина. Половин ден плаках в коридора “, казва Наталия.
„Първият ми спомен е, когато изпуснах една шарана топка от елхата. Тя се счупи, аз се уплаших и я бутнах с крак под завесата. И тогава майка ми я настъпи “, споделя Ирина.
„Може би първият спомен от детството ми е от делфинариума. Тогава бях на около 4 години, разказва Ана. - Спомням си как всички се снимаха с делфини, които изскачаха от водата. И те наистина докоснаха ръката ми. Помня кожата им на допир - хладна, като гума. И тогава се сещам как ядох пай със сладко на палубата на кораба. Беше такава радост."
„Връщаме се в миналото чрез чувства и усещания. А къде ще ни изпрати подсъзнанието по време на хипноза – само Господ знае. Може би през първата година, може би дори по-рано. обяснява Елена Антропова, която се занимава с хипноза.
Първите спомени се появяват средно
във възрастта от 2,5 години нагоре,
но ние сме склонни да ги отнасяме към по-късна възраст, казва психоложката Алена Москвина.
„Бях на пет години, когато нашето куче почина. Много го обичах и плаках няколко дни“, спомня си Мая, която консултирах. - Когато я помолих да се върне назад в спомените, тя дори се сети за роклята, която е носила тогава, а баба ѝ разказа, че Рекс е бил блъснат от кола.
В разговорите по-късно с членове на семейството, стана ясно, че Мая е била на 3 години, а не на 5 ,както е смятала."
Бебетата усвояват информация в невероятни количества, научават езика, разбират структурата на света, но в същото време като че ли нямат спомени от този период.
Защо не можем да си спомним родилния дом или първия си рожден ден?
Учените нямат категоричен отговор за причините.
Физиолозите са склонни да вярват, че бебетата имат слабо развит участък от мозъка, отговорен за паметта – хипокампуса. И обясняват липсата на спомени от ранното детство с това, че в този период все още мозъкът не разполага с „инструменти за запомняне“.
Къс сигурност е установено едно: че емоционалните моменти се запомнят най-ярко. Мозъкът сортира спомените ни, изхвърляйки „безинтересното“. И колкото по-силна е емоцията, толкова по-вероятно е да си спомним този момент.
Може ли човек да сбърка фантазиите си със спомени
"Склонни сме да си измисляме спомени", обяснява Елизабет Лофтс, психолог от Калифорнийския университет, която е направила задълбочени изследвания по тази тема.
„Говорихме с майка ти и тя ни разказа как си се изгубил в магазина, когато си бил на три. И тогава една мила възрастна дама те е довела вкъщи.“ Това разказвала тя пред голяма група хора, които изследва. Почти една трета от тях твърдели сред това, че „помнят“ подробно описаните събития (дори те да не са се случили).
"Дори спомените да не са измислени, те може да не са ваши", обаснява психоложката и разказва случай от практиката си.
„Един от моите клиенти си припомни голям семеен празник - юбилей на дядо си. Според него това е бил първият му детски спомен. След това случайно стана ясно, че въобще не е присъствал там, защото е бил в болница. Той не е присъствал дори на снимките от празника, а медицинският му картон потвърждава, че по това време е бил хоспитализиран."
По-късно се разбра, че брат му доста често му е разказвал за празника и
той си е „присвоил“ спомена
Затова може би най-интересният въпрос не е „защо не помним детството си“, а „можем ли да се доверим на това, което помним“, казва психологът Валентина Полякова.
Според нея човек може да има спомени от вътреутробния период. Те стават фоново състояние и могат да се активират в стресови или емоционално значими моменти, като проблясъци на усещания или картини в главата.
Ранните спомени се влияят от значимостта на момента за детето или от интензивността на емоциите. Ако емоциите или случилото се не са ярки или уникални, тогава споменът се превръща в един вид спусък за връщане към миналото. Но почти винаги паметта се потиска. Това е така, защото хората са убедени, че няма ранни спомени.
Ако участниците в събитието, потвърдят случилото, споменът постепенно изчезва. Ако не го потвърдят, детето го извежда паметта до нивото на фантазията. То също така може да започне да фантазира, заменяйки спомена (ако оригиналът е бил стресиращ) с приятна история. Ето така работи нашата психологична защита. Ако обаче събитието е емоционално значимо, то все пак несъзнателно ще се запечата в паметта.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари